Eдва ли има друго растение като бамбука с толкова голямо значение за населението на Източна Азия‚ Китай, Индия и Япония. Бамбукът буквално съпровождал човек от раждането му до смъртта: с нож от бамбук отрязвали пъпната връв на новородените, после ги люлеели в бамбукови кошове, от бамбук правели играчки, домакински съдове, инструменти; с бамбук хранели добитъка, бамбук ядели и самите хора, а приборите също били бамбукови; книги били изписвани върху бамбукови пластинки; накрая изпращали човека в последния му път на бамбукова носилка...

Това чудновато растение играе огромна роля в изкуството и символиката на Изтока. За мъдреците възлите по стъблата на бамбука са стъпала по пътя към висшето познание. Един от атрибутите на Гуан Ин - богинята на милосърдието, е бамбуково клонче. В Япония подаващите се изпод замята млади бамбукови кълнове символизират безкрайна младост и неукротима сила. За азиатците голият ствол на бамбука е олицетворение на скромността, а вечната му зеленина и крехка слабост - на преклонната възраст. В много обреди присъства бамбукът. Парченца от него, сложени в огъня, се пръсват със силен трясък

и изгонват злите духове.
Трудно е да се повярва, че мощните гладки стъбла на бамбука принадлежат не на дървесно, а на тревисто растение. Но независимо от огромните си размери, той си е трева, макар и много едра. Бамбукът се числи към семейство Житни (Poaceae), като образува отделно подсемейство (Bambusoideae). Към него се отнасят около 50 рода с над 700 вида. Тези бързо растящи житни гиганти произхождат главно от тропиците и субтропиците на Азия, Африка и Америка. Обикновено растат в плътни обширни съобщества, дори формират големи "гори". Някои видове се

срещат и в Хималаите на много голяма надморска височина - до 4500 метра. По-важните представители се числят към родовете Dendrocalamus, Phyllostachys, Shibataea, Pseudosasa, Sinarundinaria, Pleioblastus, Bambusa, Arundinaria.
Едно от най-интересните свойства на бамбука е необикновено бързият му растеж. Обичайният прираст на повечето видове е 20 - 30 см за денонощие. Рекордьор в тази област е широко разпространеният в Япония бамбук, наречен от местното население "мадаке" (Phyllostachys bambusoides). Наблюдавано е, че стъблата му за 24 часа нарастват с почти 120 см!

Най-голяма височина обаче достига бирманският бамбук (Dendrocalamus giganteus), който е разпространен в Индия и Бирма. Дървовидните му стъбла се удължават до грандиозната височина от 40 метра при диаметър едва 20 - 30 см, достигайки значителни размери, бамбуците образуват и корона от странични клонки, гъсто облистени с тесноланцетни листа. С възрастта стъблата на някои от тях пожълтяват, други стават черни или се покриват с тъмнозелени или пурпурни щрихи.
Бамбукът е монокарпно растение, т. е. цъфти непредсказуемо само веднъж в живота си и след

прецъфтяване умира. Цъфтежът е рядко явление - някои видове цъфтят на 30 - 32 години, други - на 60, дори на 100-годишна възраст. Цветовете също са различни - малки, скрити в пазвите на листата и почти незабележими или събрани в едри метличести съцветия. Нищо чудно, че внезапното цъфване на бамбуковите гори се смята за изключително събитие, предвещава и избавление от глад, тъй като многобройните семена на бамбука не отстъпват на ориза по вкусови качества. При голяма част от представителите на това подсемейство плодовете са зърна, по-рядко орехчета‚ а в югоизточна Азия се

среща интересен вид бамбук, чиито зърна приличат на малки круши. Причините за спонтанния цъфтеж на бамбука все още не са напълно изучени, но изследователите са открили пряка зависимост между появата на петна по слънчевата повърхност и залагането на цветовете.
Някои видове бамбук са прекрасни декоративни растения. Ценят се за ефирната зеленина, благодарение на което бамбукът се съчетава добре с едролистни растения. В градините се отглеждат зимоустойчиви видове, пренесени от Хималаите. Бамбукът расте отлично на светло място (макар че и на

сянка не се чувства зле) при обилно поливане, особено през лятото. Отмиращите клони бързо се заменят с нови. При нашите условия отначало се развива плахо, но после бързо избуява. Хубаво е на 15-20 дни да подхранвате с азотни торове, които подпомагат растежа. Зимно време бамбукът може да загуби част от листата си и да оголи клонки, но не бива да го режете. През пролетта той отново ще се раззелени и ще продължи да нараства. Зимоустойчивите бамбуци издържат на температура до -30ºC и не мръзнат, но е възможно да изсъхнат заради недостиг на влага. Затова в немразовити дни

може да поливате с хладка вода. Нуждаят се от тежка и хранителна почва.
Размножаването е вегетативно - чрез разделяне на растението при пресаждане. Не е изключено и семенно размножаване, но като се има предвид след какъв период от време цъфти и плодоноси бамбукът, едва ли ще можете да го практикувате, а по магазините все още бамбуково семе не се намира.
У нас в много градове можете да срещнете бамбук - Пловдив, Асеновград, Сандански и особено по Черноморието. При по-суровите континентални условия също може да се отглежда - в парк "Враня"

расте едър бамбуков храст. Той е интересно растение за декориране на прохладни помещения. За съжаление е слабо разпространен, а като саксиен вид почти не се среща. Сравнително невзискателен е, но изисква широки съдове, тъй като бързо се разраства. Грижите за отглеждани в съдове бамбуци са аналогични на тези за градинските видове. За саксии са подходящи нискорасли и джуджести форми.