Наред с цветята и вечнозелените видове, цъфтящите храсти са едни от най-използваните в устройството на градината. За съжаление, след прецъфтяване те не изглеждат толкова блестящо, както по време на цъфтежа. Затова, когато се създава композиция от храсти трябва да се вземе предвид техния период на цъфтеж. За малките градини се препоръчва да се определи пространството, което ще бъде заето от тях и след това да се подберат видове, които цъфтят през различно време в годината. Храстовите групи обикновено се разполагат в тревната площ, прикрепени към алея, площадка за отдих, ограда,

водна площ или архитектурен елемент. Островите от декоративни храсти сред тревата в повечето случаи са нежелани и неубедителни. Голяма част от храстите цъфтят през пролетта, но има такива, които разпукват цветове през лятото и есента. Чрез умелото им съчетаване, в групата почти винаги може да има цъфнал храст. Ако градината или отделно кътче се посещава само през определен сезон (летни вили) се акцентира на цъфтежа по това време. И тук, подобно на цветните композиции, високите храсти се засаждат на заден план, а пред тях се поставят ниски и почвопокривни храсти за по-плавен преход към

тревната площ, настилката и т.н. Пъстролистните листнодекоративни видове допълват колорита и осигуряват продължителен ефект. Край площадките за отдих би следвало да се подбере по-ефектна растителност – с красиви или ароматни цветове или листа, с интересен хабитус. Хората се застояват тук дълго и са склонни да откриват и най-малките несъвършенства. В предложения вариант за озеленяване на кът за отдих са включени цъфтящи и листнодекоративни храсти, които могат да виреят на варовита почва. Най-рано, още през март-април, се разпукват слънчевите цветчета на форзицията.

Те разцъфват преди разлистването и обличат в жълто целия храст. В края на април – началото на май се появяват пирамидалните метлици на люляка. Лилавите му ароматни цветове се задържат около 3 седмици. След това растението въздейства с приятната си зеленина от копринени листа. През май цъфти и сибирският бял дрян (форма ‘Елегантисима’), но неговата хубост не е в дребните жълтобели цветчета, а в пъстрите листа с бял кант и червеникавите му клонки. Обичаният божур също се украсява с прелестни едри цветове през май. Листата му са декоративни - тъмнозелени с лек отблясък, затова

растението е великолепно дори след като прецъфти. През май-юни з апочва цъфтежът на вайгелата. Тя се отрупва за 4 седмици с камбанковидни (фуниевидни) тъмнорозови цветове, които отвътре са по-светли до почти бели. При пъстролистната й форма (‘Variegata’) листата са с жълтеникавобял кант. Венечният филаделфус излиза на сцената през юни-юли. Той също се цени заради обилния цъфтеж. Обикновено цветовете му са прости, ароматни, кремавобели, събрани по няколко във връхни гроздове, но има полукичести и кичести сортове. Продължително цъфтящи видове в композицията са

чайно-хибридната роза (от май, юни до първите студове) и храстовидното прозорче (май-август). Дълго се задържат и лилавите, ухайни цветове на лавандулата (юни-август), а през останалото време тя радва окото със сребристосивите си линейни листа. Червенолистният кисел трън, изпъстреният в жълто фортунов чашкодрян и синята хоризонтална смрика разнообразяват колорита, когато цъфтящите храсти не блестят с разкошните си цветове.
Видов състав:
1. Божур (Paeonia officinalis)
2. Венечен филаделфус (Philadelphus coronarius)

3. Дъбилен шмак (Rhus typhina)
4. Лавандула (Lavandula angustifolia)
5. Люляк (Syringa vulgaris)
6. Мъхнат рожец (Cerastium tomentosum)
7. Роза, чайно-хибридна, бяла (Rosa sp.)
8. Сибирски бял дрян (Cornus alba ‘Elegantissima’)
9. Форзиция (Forsythia x intermedia)
10. Фортунов чашкодрян, пъстролистен (Euonymus fortunei ‘Emerald’n Gold’)
11. Хоризонтална смрика (Juniperus horizontalis ‘Wiltonii’)

12. Цветуща вайгела (Weigela florida)
13. Цветуща вайгела, пъстролистна (Weigela florida ‘Variegata’)
14. Червенолистен кисел трън (Berberis thunbergii ‘Atropurpurea Nana’)
15. Прозорче (Potentilla fruticosa)