Кандилка


Фани Ичева (за сп."Моите цветя")

Пролетен ден. Слънцето разлива животворните си лъчи. Из въздуха се носят радостни птичи трели. Но ето, че на ясносиньото небе се появяват облаци, изведнъж притъмнява, вятърът се засилва. В далечината проехтява гръмотевица. Плисва порой. Разразява се буря. Щом дъждът стихне, вятърът престане да извива тополите със скърцане и небето се проясни, слънцето се усмихва и заблестяват бисерните капки по измитите цветя и треви. Едно красиво цвете се полюшва, събрало във венчелистчетата си сълзите на облаците, а по листата му сияят капчици вода. Това е Кандилката. Ботаниците са й дали латинското наименование

Аквилегия (“събираща водата”), но според някои автори името идва от “аquila”, което значи орел – заради завитите шипове на цветовете, напомнящи ноктите на хищната птица. За българския градинар цветовете напомнят кошнички, които се полюшват (кандилкат) от вятъра. Оттук са дошли и народните наименования на прелестното цвете – кандилка, кошничка.
Видове и декоративни форми
Родът обхваща около 120 вида, разпространени в умерените области на Северното полукълбо – Европа, Азия, Северна Америка. У нас по поляни и гористи

местности в Стара планина и Родопите може да срещнете два вида – Обикновена кандилка (Aquilegia vulgaris) и Жълта кандилка (A. aurea), които са вписани в Червената книга на България като редки видове.
Интересна е морфологията на тези цветя. Представляват многогодишни тревисти растения с добре развита коренова система. При 7-годишни екземпляри дълбочината на корена достига 60 см, а диаметърът надхвърля 70 см. Образуват т.нар. стъблокорен, който носи възобновителните пъпки. От тях се развиват леторастите през следващата година.

Красива е листната маса от няколко кратно наделени листа, често със синкав восъчен налеп. Запазват декоративността си до късна есен. Стъблата са изправени, разперени с максимална височина до 100 см. Цветовете са групирани в рехава метлица. Те са сравнително едри, прости или кичести в разнообразни багри. Веднага ще ги познаете по оригиналното им устройство: чашелистчетата са елипсовидни и ярко оцветени, а венчелистчетата са с широко закръглена връхна част, която се свива във фуния и образува характерната шпора. Тя се провира назад между две чашелистчета. По характер и дължина на шпорите

кандилките се делят на групи:
• с къси, завити към върха шпори – такива са европейските видове: обикновена (A. vulgaris), алпийска (A. alpine), жлезиста (A. glandulosa), прелестна (A. formosa) и ейнселеанска кандилка (A. einseleana)
• с дълги и прави шпори са американските видове: синя (A. coerulea), канадска (А. canadensis), калифорнийска (A. californica), златиста (A. chrysantha) и скинерска кандилка (A. skinneri).
• без шпори са видовете от Китай и Япония.
Американските кандилки, освен с дългите си шпори,

се открояват и с ярката окраска на цветовете в златисти, оранжеви и червени тонове. За европейските и азиатските видове са характерни белите, сините, виолетови и розови цветове. Селекционерите са създали култивари, които се различават по височина по времето на цъфтеж – от 40 до 100 см, по багри – бяла, розова, виолетова, жълта, синя; еднобагрени, пъстри или двубагрени; по степен на кичестост – прости (празни) или кичести (пълни). При някои видове цветовете са изправени или полуизправени и това позволява да се виждат добре. Съществува и хибрид, при който цветовете са без шпори и приличат на

звезди.
Отглеждане
Кандилките не изискват много грижи и затова са търсени за зацветяването на домашни градини и паркове. Достатъчно е да ги посадите на подходящо място – влажно и полусенчесто, и да обезпечите необходимото количество вода. За голяма част от видовете не е проблем да виреят и на пълно слънце или сянка. Към почвата не са взискателни, но растат добре на леки, рохкави почви с добавки от компост и добре угнил оборски тор. Поливайте ги редовно и обилно, особено ако се намират в по-сухо кътче на

градината. След прецъфтяване (ако няма да събирате семена) изрежете стъблата до приосновните листа – така растението ще има по-добър естетически вид.
Кандилките не са дълговечни. На шестата година връхната част на стъблокорена вече се показва над земята, средата му започва да гние и възобновителните пъпки се формират по периферията. Те обикновено са слаби и развиват дребни розетки от листа, като цялото растение се изражда. Време е да го замените с младо, жизнено и силно.

Размножаване
Най-лесният начин за размножаване е от семена. Те се образуват в големи количества и са дребни, черни и лъскави. В един грам се съдържат до хиляда семенца. Смесете ги с пясък и ги засейте на открито в градината непосредствено след събирането им през есента. Когато се появят първите им същински листа, пикирайте през 30 см. Младите растения зацъфтяват на втората година и достигат пълно развитие на третата. Можете да ги оставите и да се самозасяват. Новополучените цветя са най-разнообразни, поради кръстосаното опрашване, и рядко копират напълно

качествата на оригиналните майчини растения. Вегетативното размножаване се практикува рядко. Разделяне на растението се прилага само в краен случай, тъй като кандилките не понасят нараняване на корена и пресаждане. За сортовите аквилегии се препоръчва вкореняване на стъблени резници, взети от новите зелени клончета. Този начин на размножаване гарантира поколение с идентични на базовото растение декоративни качества.
Използване
Внесете кандилки в градината си. Богатството от багри на цветовете, жизнената и трайна листна маса и

невзискателността им ги правят ценни обитатели на добре озеленения двор. Посадете ги в групи покрай алеите. Оригиналното устройство на цветовете и интересното комбиниране на багри предразполага наблюдение отблизо. Тогава естетическото въздействие е много по-силно. Съчетайте ги с камбанки, бергения, декоративни житни треви, астилбе, анемонии, хоста. Използвайте ги за оформяне на полусенчестите места около дворното езеро заедно с ириси, папрати, солидаго. Ниските видове и култивари подхождат за скални кътове, а алпийските са добър избор при зацветяването на алпинеуми.

© 2009- АРТ Градина | artgradina.com
Материалите в сайта са със запазени авторски права. Могат да се използват само с посочване на активен линк към източника.